Нашият свят на европейци се преобърна с главата надолу през последните няколко години. Стресът причинен от Ковид пандемията, последвана от травмиращата и осезаема военна криза в Украйна неминуемо ни изтръгнаха от рутината и спокойствието, накараха ни да направим ревизия на приоритетите и ценностите.
Как светът на дизайна реагира на новата ситуация днес? Макар и от съвсем малка дистанция имаме ясен поглед, благодарение на това, че виртуалната комуникация и социалните мрежи вече се бяха превърнали в значим фактор, кръвоносна система, която свързва, движи, подхранва метаболизма на дизайн обществото.
Повод за настоящата статия е текст от Грант Гибсън поместен на сайта на Kvadrat от юли 2021 година, където намираме понятието от заглавието „нова тактилност“. В този текст авторът дава кратко, но ясно обяснение за това как „вирусът“ и рестрикциите около неговото овладяване ни накараха да се замислим за важността на докосването, на тактилността. Хората сложиха ръкавици, спряха да се прегръщат и ръкуват, не докосваха нищо излишно. Възможно ли е да обитаваме „недокосваеми“ пространства? Доколко това да усетим, да се насладим на допира до някаква материя е важно за нас като човешки същества?
Разбира се дизайнерите и фирмите, които работят в сферата на текстилния и интериорния дизайн не прекъснаха работата си, новите колекции се появиха. Интересно е да обърнем внимание на това как се промени представянето, връзката им с публиката, с клиентите и ценителите.
Една от най-големите американски фирми за интериорен текстил Scalamandre се оказа изключително активна в Instagram по време на локдауна. В профилът на фирмата освен всички новости за продуктите, статии от списания, фотографии от съвместни проекти с дизайнери, станаха чести и живите излъчвания на разговори с някои от основните фигури в работата на фирмата, които имат непосредствено влияние върху дизайн процесите и производството. Ако на едно текстилно изложение човек може да се докосне до продукта, да го усети отблизо, даже да го помирише, то тези интервюта дадоха възможност за непосредствен контакт с
личностите, които стоят зад тези продукти. От една страна затварянето и изолацията причиниха вреда, но от друга предоставиха възможност за нова крачка в общуването. Вместо само официалното описание на продукта в сайта или брошурата на фирмата, или презентация по-време на събитие, ние можем да получим сведение от реална личност с нейните емоции, да разберем повече за вдъхновението и за културната и емоционална стойност на съответния продукт. За нас това вече не е само артикул с цена, ние си създаваме представа, която има много по-човешко или даже по-човечно измерение. Културен продукт с емоционална стойност, който има много по-голямо въздействие върху потребителя.
Авторката на книгата Why Materials Matter: Responsible Design for a Better World Сийтал Соланки изследва материалите, с които дизайнерите работят, фокусира се върху материала и неговите различни аспекти и значения. В интервю публикувано в You Tube от 13 юли 2020 тя споделя, че познаването и разбирането на материалите, на материята е от изключителна важност за създаване на устойчив и хуманен дизайн. Още един ключов израз споменава тя в изложението си – „емоционални качества“ на материалите. От години вече в говоренето за дизайн изрази и понятия като емоционален, хуманен, устойчив, отговорен, са не само често срещани, но те чисто лингвистично задават посоката, в която се развива дизайнът като творчество. „Дизайнерът създава визуални кодове, чрез които предава послания и внушава емоции на присъстващите в интериора. Така, както едно живописно платно предизвиква чувства на радост, меланхолия, тъга или спокойствие, умело създаденият интериор притежава още по-голяма сила, именно защото човекът присъства в него физически, усеща пространството с всичките си сетива.“ (Калоянова,2022:8)
Триша Гилд основателка и директор на Designers Guild, текстилна компания с глобално присъствие на пазара, е също така активна в социалните медии. В нейните кратки интервюта и видеа тя често представя някоя серия продукти, нова колекция или просто впечатления за събития и проекти с други автори. Дистанцията е скъсена, тя говори с усмивка докато подрежда цветя, слага възглавници на дивана или показва как се прави муудборд. Един бърз поглед върху последните колекции на Designers Guild ни връща и към проблема за повърхностите, докосването и колко е важна тактилността за съвременния интериор. Освен
характеристиките и качествата на платовете има и открояващо се присъствие на патерн дизайните, които и най-големите критици на разточителния британски вкус към десени и патерни не биха могли да нарекат повърхностна украса. Дизайните и рисунките сами по себе си създават усещането за една свободна субстанция от цветове, щрихи, напластяване, материални и подвижни, създадени от човешка ръка.
Коя е тази „нова тактилност“? Коя, а не каква е въпросът. Смисълът на новата тактилност се състои преди всичко в отношението към средата, която ни заобикаля, отношението към материалите, цвета и посланията, които изпращаме чрез тях. Самите материали не се променят, променя се начинът, по който се представят и използват. За един и същ материал, например да вземем ленените влакна, има различни технологии, с които да се произведат платове с разнообразни качества, които пък от своя страна да бъдат използвани по-нататък по начини, които да ги представят в нова конотация, с друг смисъл. Работата на съвременния интериорен дизайнер е разположена върху удобен, плътен културен пласт създаден от началото на XX век до наши дни. Проблемът за материалите, проблемът за повърхностите е ключов към създаването на съвременния интериор. Сякаш много по-лесно е да се определят предпочитаните материали в миналото и да се разбере как те отговарят на философията или естетиката за съответното историческо време, например Но стоманата и стъклото в интериорите на Марсел Вандерс днес изглеждат екзотични, сюрреалистични и дори чувствени. Материалите, техните качества с всички възможности за интерпретация и употреба в пространството са едно от големите предизвикателства в работата на интериорния дизайнер днес.
Въпросите, които много от нас си задават „Има ли смисъл работата ми на дизайнер?“, „Необходимо ли е на света?“ имат отговор. Двете Световни войни на XX век не прекъснаха творчеството на художниците и дизайнерите, те промениха пулса, шокираха, дадоха тласък за нови идеи. Така и ние днес не спираме, самият акт на създаване, на творчество е позиция, създаването на красиви неща, на отговорен дизайн, на осмислени творби е позиция.
Цитирана литература
Калоянова, Биляна (2022). Структурен подход в интериорния дизайн през XX век, София
Интернет източници
Сийтал Соланки, интервю <https://www.youtube.com/watch?v=VKGfTni_3U4> – посетен на 20.05.2022
KVADRAT, статия <https://www.kvadrat.dk/en/about/rethink/towards-a-new-tactility> – посетен на 20.05.2022
